Абсолютният гид на вашите 20, 30 и 40 години
20-те.
Моите 20 бяха безусловно най-лошите.
Всичко се предполагаше, че ще бъде вълнуващо. Най-сетне бях свободен от клетката. Никакви към този момент родители и учители. Можех да си съблека облеклата пред други хора (с тяхното разрешение). Можех да си намеря работа.
Можех да си извърша всичките фантазии.
Но нищо не стана. Защото хората в техните 20 години като цяло не са положителни в нищо.
Научих толкоз малко в университета (специализирах компютърно програмиране, след това трябваше да запиша коригиращ курс по компютърно програмиране, откакто най-сетне си открих работа), че аз ненадейно разбрах какъв брой са били безсмислени четирите години там. Всъщност, те имаха и отрицателна стойност, поради насъбрания дълг.
Освен това, в моите 20 години си мислех, че бързам. Трябваше " да съумея " и " да открия пристрастеността си ".
В моите 20 някой ми сподели " времето е пари ". Затова изпуснатата опция имала " цена ". Така наречената " различна цена ", или " различни разноски ".
" Алтернативната цена " е фраза, преподавана във всеки курс по микроикономика в университет. Никой обаче не употребява микроикономиката още веднъж след университета. Аз се специализирах в микроикономика.
Времето не е пари.
Парите аз мога несъмнено да изгубя, само че мога също и да ги направя.
Но не мога да си направя време. Няма времева... машина (наистина не мога да сложа тези две думи една до друга), която изплюва още време, в случай че поставям в нея 5-доларови банкноти.
